константа
[konˈstantɐ]
константа значение:
Какво е константа? Величина, която не изменя своята числена стойност в рамките на дадена задача или процес.
1. (математика / физика) Величина, която не изменя своята числена стойност в рамките на дадена задача или процес.
2. (книжовно / преносно) Нещо неизменно, трайно, което служи за опора или ориентир.
- Ударение
- конста́нта
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кон-стан-та
- Род
- женски
- Мн. число
- константи
Примери за използване на константа
(математика / физика)
- Числото Пи е най-известната математическа константа.
- Скоростта на светлината във вакуум е физична константа.
(книжовно / преносно)
- В този динамичен свят семейството си остава една от малкото константи.
Синоними на константа
Антоними на константа
Как се пише константа
Грешни изписвания: кунстанта, констънта
Пише се с о в първата сричка, съобразно латинския оригинал (con-).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:constans
От латинското причастие 'constans' (род. п. constantis) – постоянен, неизменен, съставено от 'con-' (с) и 'stare' (стоя).
Употреба
Чести словосъчетания:
- физична константа
- универсална константа
- интеграционна константа
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
