конструкция
[konˈstrukt͡sijɐ]
конструкция значение:
Какво е конструкция? Начинът на построяване, сглобяване и разположение на частите на машина, сграда или съоръжение; самото съоръжение като цяло.
1. (техника/строителство) Начинът на построяване, сглобяване и разположение на частите на машина, сграда или съоръжение; самото съоръжение като цяло.
2. (езикознание) Синтактично свързване на думи в изречението; словосъчетание с определена граматична връзка.
3. (преносно/абстрактно) Сложно изградена система от идеи, теории или планове.
- Ударение
- констру̀кция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кон-струк-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- конструкции
Примери за използване на конструкция
(техника/строителство)
- Сградата има стоманобетонна конструкция.
- Инженерите одобриха новата конструкция на моста.
(езикознание)
- Сложна синтактична конструкция.
- Пасивна конструкция.
(преносно/абстрактно)
- Теоретична конструкция.
- Сюжетната конструкция на романа е много оригинална.
Синоними на конструкция
Как се пише конструкция
Грешни изписвания: консрукция, кунструкция, констрокция, конструкцйя
Думата завършва на -ция, както повечето съществителни от латински произход, завършващи на -tio.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:constructio
Заемка от латински 'constructio' (строеж, сглобяване), образувана от 'con-' (със) + 'struere' (строя, трупам). В българския език навлиза през руски или западноевропейски езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- носеща конструкция
- метална конструкция
- граматична конструкция
- инженерна конструкция
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
