континуитет
[kontinuiˈtɛt]
континуитет значение:
Какво е континуитет? Непрекъснатост, последователност в развитието на процес, явление или традиция; липса на прекъсване във времето или пространството.
1. (книжовно/научно) Непрекъснатост, последователност в развитието на процес, явление или традиция; липса на прекъсване във времето или пространството.
2. (право/дипломация) Правна продължителност на съществуването на държава или институция, при която новите субекти поемат правата и задълженията на предходните.
- Ударение
- континуитѐт
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кон-ти-ну-и-тет
- Род
- мъжки
- Мн. число
- континуитети
Примери за използване на континуитет
(книжовно/научно)
- Трябва да осигурим континуитет в управлението на проектите.
- Историческият континуитет на държавата е запазен въпреки войните.
(право/дипломация)
- Въпросът за правния континуитет на СССР беше обсъден в ООН.
Синоними на континуитет
Антоними на континуитет
Как се пише континуитет
Грешни изписвания: континюитет, контюнитет, кунтинуитет, контйнуитет, континоитет, континуйтет
Думата съдържа последователност от гласни уи. Пише се с и, а не с й или ю.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:continuitas
От латинското *continuitas* (непрекъснатост, връзка), вероятно заето през немски (*Kontinuität*) или френски (*continuité*).
Употреба
Чести словосъчетания:
- исторически континуитет
- институционален континуитет
- запазвам континуитета
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
