контрадикция
[kɔntrɐˈdikt͡sijɐ]
контрадикция значение:
Какво е контрадикция? Логическо несъответствие, противоречие между две твърдения или положения, които се изключват взаимно.
1. (Книжовно) Логическо несъответствие, противоречие между две твърдения или положения, които се изключват взаимно.
- Ударение
- контрадѝкция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кон-тра-дик-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- контрадикции
Примери за използване на контрадикция
(Книжовно)
- В показанията на свидетеля се откри явна контрадикция.
- Между теорията и практиката често съществува контрадикция.
Синоними на контрадикция
Антоними на контрадикция
Как се пише контрадикция
Грешни изписвания: контрадикци, кунтрадикция, контръдикция, контрадйкция, контрадикцйя
Думата завършва на -ия, като в множествено число окончанието се променя на -ии (контрадикции).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:contradictio
Заемка от латински език (contradictio), образувана от 'contra' (против) и 'dicere' (говоря). В българския език навлиза чрез западноевропейските езици като термин в логиката и правото.
Употреба
Чести словосъчетания:
- явна контрадикция
- вътрешна контрадикция
- логическа контрадикция
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
