Dumite-BG – онлайн речник за българския език

контрибуция

[kontriˈbut͡sijɐ]

контрибуция значение:

Какво е контрибуция? Принудително парично плащане или материални ценности, налагани от победителя на победената страна след война или на населението на окупирана територия.

1. (история/военно дело) Принудително парично плащане или материални ценности, налагани от победителя на победената страна след война или на населението на окупирана територия.
2. (книжовно (архаично)) Доброволен паричен принос за обществена цел.
Ударение
контрибу'ция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кон-три-бу-ци-я
Род
женски
Мн. число
контрибуции
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на контрибуция

(история/военно дело)
  • След войната на държавата бяха наложени тежки контрибуции.
  • Населението трябваше да плаща контрибуции за изхранване на окупационната армия.
(книжовно (архаично))
  • Събраните контрибуции бяха дарени за построяване на училище.

Как се пише контрибуция

Грешни изписвания: контрибоция, кунтрибуция, контрйбуция, контрибуцйя
Думата се пише с о в първата сричка (представка кон-) и с у в третата сричка.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:contributio
От латински 'contributio' – събиране, принос (от 'con-' + 'tribuere' – разпределям, давам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • военна контрибуция
  • изплащане на контрибуции

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.