Dumite-BG – онлайн речник за българския език

контролно-изпитвателен

[konˈtrɔɫno ispiˈtvatɛlɛn]

контролно-изпитвателен значение:

Какво е контролно-изпитвателен? Който се отнася едновременно до контрол и до изпитване; който служи за проверка на знания, качества или годност.

1. (администрация / образование) Който се отнася едновременно до контрол и до изпитване; който служи за проверка на знания, качества или годност.
Ударение
контро̀лно-изпитва̀телен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
кон-трол-но-из-пит-ва-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
контролно-изпитвателни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на контролно-изпитвателен

(администрация / образование)
  • Министерството въведе нова контролно-изпитвателна система за зрелостниците.
  • В завода се провеждат контролно-изпитвателни процедури на новата техника.

Синоними на контролно-изпитвателен

Как се пише контролно-изпитвателен

Грешни изписвания: контролноизпитвателен, контролно изпитвателен, кунтролно-изпитвателен, контрулно-изпитвателен, контролну-изпитвателен, контролно-йзпитвателен, контролно-изпйтвателен, контролно-изпитвътелен
Сложни прилагателни имена, чиито съставни части са в равноправно отношение (и контролен, и изпитвателен), се пишат с полутире.

Етимология

Произход:Френски / Руски
Оригинална дума:contrôle / испытать
Сложна дума, съставена от две части: „контролен“ (от френски *contrôle* – проверка) и „изпитвателен“ (от старобългарски *испытати*). Образувана като термин за обозначаване на комплексна дейност.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • контролно-изпитвателна комисия
  • контролно-изпитвателна дейност
  • контролно-изпитвателен център

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.