контур
[konˈtur]
контур значение:
Какво е контур? Външна очертаваща линия на предмет или фигура; очертание.
1. (изобразително изкуство/общо) Външна очертаваща линия на предмет или фигура; очертание.
2. (физика/електротехника) Затворена верига от проводници, по която може да тече електрически ток.
- Ударение
- контỳр
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кон-тур
- Род
- мъжки
- Мн. число
- контури
Примери за използване на контур
(изобразително изкуство/общо)
- Художникът нарисува контура на лицето с молив.
- В мъглата се виждаха само контурите на сградите.
(физика/електротехника)
- Ттрептящият кръг се състои от бобина и кондензатор, свързани в контур.
- Токът протича през затворения контур на схемата.
Как се пише контур
Грешни изписвания: кунтур, контор
Пише се с 'о' в първата сричка.
Етимология
Произход:Френски
Оригинална дума:contour
Заета от френски 'contour', означаваща 'очертание', 'обиколка'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- очертан контур
- трептящ контур
- контур на лицето
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
