конус
[ˈkɔnus]
конус значение:
Какво е конус? Геометрично тяло, заградено от кръгова основа и конична повърхнина, чиито образувателни се съединяват в една точка (върх).
1. (математика) Геометрично тяло, заградено от кръгова основа и конична повърхнина, чиито образувателни се съединяват в една точка (върх).
2. (техника/общо) Предмет или устройство с такава форма.
- Ударение
- ко̀нус
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ко-нус
- Род
- мъжки
- Мн. число
- конуси
Примери за използване на конус
(математика)
- Обемът на конуса се изчислява по формула.
- Правият кръгов конус има височина, която съвпада с оста му.
(техника/общо)
- На пътя бяха поставени сигнални конуси заради ремонта.
- Вулканичният конус се издигаше над острова.
Как се пише конус
Грешни изписвания: конос, кунус
Думата се пише с 'о' в първата сричка и 'у' във втората – конус.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:conus
От латинското 'conus', което произлиза от старогръцката дума 'κῶνος' (конос) – боровинка, шишарка, връх на шлем.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пресечен конус
- сигнален конус
- вулканичен конус
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
