конфигуриране
[kɔnfiɡuˈrirɐnɛ]
конфигуриране значение:
Какво е конфигуриране? Процесът на настройване на параметрите на софтуер, хардуер или система, за да функционират по определен начин.
1. (информатика / техника) Процесът на настройване на параметрите на софтуер, хардуер или система, за да функционират по определен начин.
2. (общо) Придаване на определена форма, структура или състав на нещо.
- Ударение
- конфигурѝране
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кон-фи-гу-ри-ра-не
- Род
- среден
- Мн. число
- конфигурирания
Примери за използване на конфигуриране
(информатика / техника)
- Конфигурирането на рутера отне около десет минути.
- Започнахме конфигуриране на новия сървър.
(общо)
- Конфигуриране на пространството в офиса.
- Правилното конфигуриране на елементите е ключово за дизайна.
Синоними на конфигуриране
Как се пише конфигуриране
Грешни изписвания: конфигориране, конфигуриръне, кунфигуриране, конвигуриране, конфйгуриране, конфигурйране
Отглаголно съществително. Пише се с у (от фигура).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:configuratio
От латинското *configurare* (формирам, оформям), съставено от *com-* (заедно) + *figurare* (оформям). В българския навлиза чрез западноевропейските езици, основно в технически контекст.
Употреба
Чести словосъчетания:
- ръчно конфигуриране
- автоматично конфигуриране
- конфигуриране на мрежа
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
