конфискация
[konfisˈkat͡sijɐ]
конфискация значение:
Какво е конфискация? Принудително и безвъзмездно изземване на имущество, ценности или пари от държавата като наказателна или административна мярка.
1. (право) Принудително и безвъзмездно изземване на имущество, ценности или пари от държавата като наказателна или административна мярка.
- Ударение
- конфиска́ция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кон-фис-ка-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- конфискации
Примери за използване на конфискация
(право)
- Съдът постанови конфискация на цялото имущество на подсъдимия.
- Граничните власти извършиха конфискация на контрабандните стоки.
Антоними на конфискация
Как се пише конфискация
Грешни изписвания: конфискацийя, кунфискация, конвискация, конфйскация, конфискъция, конфискацйя
Думата завършва на -ия в единствено число. При изписване не се добавя й преди окончанието.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:confiscatio
От латинското confiscatio (от fiscus – хазна, кошница за пари), преминало през френски (confiscation) и руски език. Първоначалното значение е „изземване в полза на хазната“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълна конфискация
- частична конфискация
- подлежа на конфискация
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
