конфискуване
[konfisˈkuvɐnɛ]
конфискуване значение:
Какво е конфискуване? Принудително и безвъзмездно отнемане на имущество, вещи или ценности в полза на държавата по разпореждане на властта.
1. (право) Принудително и безвъзмездно отнемане на имущество, вещи или ценности в полза на държавата по разпореждане на властта.
- Ударение
- конфиску'ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кон-фис-ку-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- конфискувания
Примери за използване на конфискуване
(право)
- Съдът нареди конфискуване на незаконно придобитото имущество.
- Митническото конфискуване на стоката бе обжалвано.
Синоними на конфискуване
Антоними на конфискуване
Как се пише конфискуване
Грешни изписвания: конфисковане, кунфискуване, конвискуване, конфйскуване, конфискувъне
В суфикса се пише у (-увам, -уване), което е характерно за този тип глаголни основи.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:confiscatio
От латинското 'confiscare' (con- 'заедно' + fiscus 'хазна/кошница'), преминало през западноевропейски езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- незаконно конфискуване
- разпореждане за конфискуване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
