конфронтирам
[konfronˈtirɐm]
конфронтирам значение:
Какво е конфронтирам? Изправям се срещу някого или нещо в пряк сблъсък, спор или противопоставяне (най-често във възвратна форма 'конфронтирам се').
1. (книжовен) Изправям се срещу някого или нещо в пряк сблъсък, спор или противопоставяне (най-често във възвратна форма 'конфронтирам се').
2. (юридически) Изправям лица едно срещу друго за очна ставка с цел изясняване на противоречия в показанията им.
- Ударение
- конфронтѝрам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- кон-фрон-ти-рам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Възвратна форма
- конфронтирам се
Примери за използване на конфронтирам
(книжовен)
- Правителството отказа да се конфронтира със синдикатите по въпроса за заплатите.
- Тя се конфронтира с него относно липсващите документи.
(юридически)
- Следователят реши да конфронтира свидетелите, за да установи истината.
Синоними на конфронтирам
Антоними на конфронтирам
Как се пише конфронтирам
Грешни изписвания: конфрунтирам, кунфронтирам, конвронтирам, конфронтйрам, конфронтиръм
Думата се пише с о в корена (фр. front) - конфронтирам.
Етимология
Произход:Френски
Оригинална дума:confronter
Заето от френски (confronter) или немски (konfrontieren), с първоизточник средновековен латински confrontare (con- 'с', 'заедно' + frons 'чело', 'лице'). Буквално означава 'заставам лице в лице'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- конфронтирам се с проблема
- конфронтирам се с реалността
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
