концентричност
[kɔnt͡sɛnˈtrit͡ʃnɔst]
концентричност значение:
Какво е концентричност? Свойство на геометрични фигури (най-често окръжности или сфери) да имат общ център.
1. (геометрия) Свойство на геометрични фигури (най-често окръжности или сфери) да имат общ център.
2. (техника) Състояние на разположение на детайли или възли, при което техните оси на симетрия съвпадат.
- Ударение
- концентрѝчност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кон-цен-трич-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- концентричности
Примери за използване на концентричност
(геометрия)
- Концентричността на кръговете в мишената е от съществено значение за точността на изстрелите.
- Архитектът проектира площада, използвайки принципа на концентричност около централния фонтан.
(техника)
- При струговане трябва да се гарантира концентричност на обработвания детайл спрямо шпиндела.
Синоними на концентричност
Антоними на концентричност
Как се пише концентричност
Грешни изписвания: концентричнос, консентричност, кунцентричност, концентрйчност, концентричнуст
Думата се пише с ц (от латинското c пред e), а не със с. Завършва на наставката -ост.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:concentricus
Произлиза от латинската дума 'concentricus', образувана от префикса 'con-' (заедно) и 'centrum' (център). В българския език навлиза чрез западноевропейските езици (френски 'centricité', немски 'Konzentrizität') и се адаптира чрез наставката за абстрактни съществителни имена '-ост'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- липса на концентричност
- проверка за концентричност
- отклонение от концентричността
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
