конюнктив
[konjunkˈtif]
конюнктив значение:
Какво е конюнктив? Глаголно наклонение в много индоевропейски езици (като немски, френски, латински), което изразява субективно отношение, нереалност, желание, възможност или съмнение. В българската граматика се превежда обикновено като 'подчинително наклонение'.
1. (езикознание) Глаголно наклонение в много индоевропейски езици (като немски, френски, латински), което изразява субективно отношение, нереалност, желание, възможност или съмнение. В българската граматика се превежда обикновено като 'подчинително наклонение'.
- Ударение
- конюнктѝв
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ко-нюнк-тив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- конюнктиви
Примери за използване на конюнктив
(езикознание)
- В немския език конюнктивът се използва често в непряката реч.
- Формите на латинския конюнктив са трудни за усвояване от студентите.
Синоними на конюнктив
Антоними на конюнктив
Как се пише конюнктив
Грешни изписвания: конюктив, кунюнктив, конюнктйв
Думата съдържа съчетанието нк, което трябва да се запази при писане. Изписва се с ю след 'н' за омекотяване.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:coniunctivus
От латински 'modus coniunctivus' (свързващо наклонение). В българския език е навлязло като лингвистичен термин.
Употреба
Чести словосъчетания:
- конюнктив I
- конюнктив II
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
