Dumite-BG – онлайн речник за българския език

коприва

[koˈprivɐ]

коприва значение:

Какво е коприва? Тревисто растение от род Urtica с назъбени листа, покрити с парливи власинки, което се използва и за храна, и като билка.

1. (ботаника) Тревисто растение от род Urtica с назъбени листа, покрити с парливи власинки, което се използва и за храна, и като билка.
Ударение
копрѝва
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ко-при-ва
Род
женски
Мн. число
коприви
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на коприва

(ботаника)
  • Набрахме млада коприва за супа.
  • Опарих се на една коприва в градината.

Как се пише коприва

Грешни изписвания: куприва, Куприва, Копрйва
Думата се пише с о в първата сричка. Проверка не е възможна с ударение, думата е непроверяема (речникова).

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*kopriva
Общославянска дума. Вероятно свързана с глагола 'кипя' (поради усещането за парене) или с 'коприна' (поради влакната).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • супа от коприва
  • парлива коприва
  • чай от коприва
Фразеологизми:
  • Не щеш ли коприва?
  • На вълка врата е дебел, защото сам си върши работата (но тук няма връзка с коприва, често бъркана с поговорката 'На бодлива крава Бог рога не дава', но за коприва има израз 'Като коприва на припек' - расте бързо/буйно).

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.