корабокрушение
[korɐbokroˈʃɛniɛ]
корабокрушение значение:
Какво е корабокрушение? Катастрофа с плавателен съд, при която той потъва, разрушава се или става негоден за по-нататъшно използване.
1. (пряко) Катастрофа с плавателен съд, при която той потъва, разрушава се или става негоден за по-нататъшно използване.
2. (преносно) Пълен провал на планове, надежди или житейски начинания; крах.
- Ударение
- корабокрушѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ко-ра-бо-кру-ше-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- корабокрушения
Примери за използване на корабокрушение
(пряко)
- На брега бяха изхвърлени отломки от скорошно корабокрушение.
- Робинзон Крузо оцелява след тежко корабокрушение.
(преносно)
- Политическата му кариера претърпя пълно корабокрушение след скандала.
Синоними на корабокрушение
Как се пише корабокрушение
Грешни изписвания: корабокрошение, корабукрушение, курабокрушение, коръбокрушение, корабокрушенйе
Думата е сложна, съставена от две основи, свързани със съединителна гласна 'о'.
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:кораблекрушение
Сложна дума, калка или пряка заемка от руски (кораблекрушение) или старобългарски, съставена от корените 'кораб' и 'крушение' (от глагола 'круша' - чупя, троша, разбивам). В съвременния език се възприема като съчетание на 'кораб' и отглаголното съществително 'крушение'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- претърпявам корабокрушение
- оцелял от корабокрушение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
