коректив
[korɛkˈtif]
коректив значение:
Какво е коректив? Фактор, норма, лице или обстоятелство, което внася поправки, ограничения или изменения в дадена дейност или поведение, за да ги насочи в правилна посока.
1. (Книжовен език) Фактор, норма, лице или обстоятелство, което внася поправки, ограничения или изменения в дадена дейност или поведение, за да ги насочи в правилна посока.
- Ударение
- коректѝв
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ко-рек-тив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- корективи
Примери за използване на коректив
(Книжовен език)
- Опозицията трябва да бъде полезен коректив на управлението.
- Съвестта е вътрешният коректив на човека.
Синоними на коректив
Как се пише коректив
Грешни изписвания: куректив, коректйв
Думата е чуждица и се пише с о в първата сричка. Съдържа удвоено к в оригиналния език, но в българския се изписва с едно к (освен в специализирани транскрипции на имена, тук следваме българския правопис за общи съществителни).
Етимология
Произход:Френски / Латински
Оригинална дума:correctif / correctivus
От къснолатински correctivus (който поправя), през френски correctif. Свързано с глагола corrigere (поправям).
Употреба
Чести словосъчетания:
- социален коректив
- морален коректив
- нужен коректив
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
