Dumite-BG – онлайн речник за българския език

коректура

[korekˈtura]

коректура значение:

Какво е коректура? Процесът на поправяне на правописни, граматически, пунктуационни и технически грешки в текст преди отпечатването му.

1. (Издателска дейност) Процесът на поправяне на правописни, граматически, пунктуационни и технически грешки в текст преди отпечатването му.
2. (Полиграфия) Отпечатък (шпалта) от набран текст, върху който са нанесени поправките.
Ударение
коректу̀ра
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ко-рек-ту-ра
Род
женски
Мн. число
коректури
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на коректура

(Издателска дейност)
  • Книгата закъсня, защото все още е на етап втора коректура.
(Полиграфия)
  • Коректорът върна коректурата с множество червени отметки.

Синоними на коректура

Как се пише коректура

Грешни изписвания: коректору, куректура, коректора
Думата се изписва с двойно к само в корена (латински *correct-*) не е приложимо за българския правопис тук, но се пише с о в първата сричка. Внимавайте за ударението върху у.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:correctura
Чрез немски 'Korrektur' от латинското 'correctura', което произлиза от глагола 'corrigere' (поправям, изправям).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • нанасям коректура
  • първа коректура

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.