коренище
[korɛˈniʃtɛ]
коренище значение:
Какво е коренище? Подземно видоизменено стъбло при многогодишните тревисти растения, което служи за натрупване на резервни вещества и вегетативно размножаване.
1. (ботаника) Подземно видоизменено стъбло при многогодишните тревисти растения, което служи за натрупване на резервни вещества и вегетативно размножаване.
2. (пряко/общо) Силно разраснала се система от корени на дървета или храсти; място, пълно с изкоренени пънове.
- Ударение
- коренѝще
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ко-ре-ни-ще
- Род
- среден
- Мн. число
- коренища
Примери за използване на коренище
(ботаника)
- Пирейът се размножава изключително бързо чрез своето пълзящо коренище.
- Коренището на ириса трябва да се засади плитко в почвата.
(пряко/общо)
- Тракторът трудно премина през старото дъбово коренище.
Синоними на коренище
Как се пише коренище
Грешни изписвания: коринище, куренище, коренйще
Коренът е корен, запазва се гласната е. Завършва на наставката -ище.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:корен
Производна дума от 'корен' с наставката '-ище', която може да означава място, увеличаване или съвкупност.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълзящо коренище
- грудково коренище
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
