корифей
[koriˈfej]
корифей значение:
Какво е корифей? Предводител на хора в древногръцката трагедия.
1. (история/театър) Предводител на хора в древногръцката трагедия.
2. (преносно) Най-изтъкнатият деец, водеща фигура или признат майстор в дадена област на науката, изкуството или обществения живот.
- Ударение
- корифèй
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ко-ри-фей
- Род
- мъжки
- Мн. число
- корифеи
Примери за използване на корифей
(история/театър)
- Корифеят излиза напред и произнася встъпителните думи на трагедията.
(преносно)
- Той е признат корифей на българската юридическа мисъл.
- Събраха се всички корифеи на медицината за този симпозиум.
Антоними на корифей
Как се пише корифей
Грешни изписвания: курифей, корифеи (единствено число), корйфей, коривей
Думата завършва на -ей в единствено число. В множествено число окончанието е -и (корифеи), като 'й' изпада. Не се пише с двойно 'и'.
Етимология
Произход:Старогръцки
Оригинална дума:κορυφαῖος (koryphaios)
Произлиза от старогръцката дума κορυφαῖος, означаваща 'водещ', 'главен', която идва от κορυφή (върх, глава). Първоначално терминът е обозначавал предводителя на хора в античната гръцка драма.
Употреба
Чести словосъчетания:
- корифей на науката
- признат корифей
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
