Dumite-BG – онлайн речник за българския език

коронация

[koroˈnat͡sijɐ]

коронация значение:

Какво е коронация? Тържествена церемония по поставяне на корона на главата на нов монарх (цар, крал, император), с което официално се оповестява встъпването му във власт.

1. (политика/история) Тържествена церемония по поставяне на корона на главата на нов монарх (цар, крал, император), с което официално се оповестява встъпването му във власт.
Ударение
корона̀ция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ко-ро-на-ци-я
Род
женски
Мн. число
коронации
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на коронация

(политика/история)
  • Коронацията на британския крал беше наблюдавана от милиони зрители.
  • В историческия музей се пази плащът от коронацията на последния владетел.

Синоними на коронация

Антоними на коронация

Как се пише коронация

Грешни изписвания: куронация, корунация, коронъция, коронацйя

Думата се изписва с две букви о в корена (корона). Завършва на наставката -ция, типична за думи от латински произход.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:coronatio
Заемка от латински (coronatio), произлизаща от 'corona' (венец, корона). В българския език влиза вероятно през руски или френски език.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • тържествена коронация
  • ден на коронацията
  • церемония по коронация

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.