Dumite-BG – онлайн речник за българския език

кост

[kɔst]

кост значение:

Какво е кост? Твърд, белезникав орган, изграждащ скелета на гръбначните животни и човека.

1. (анатомия) Твърд, белезникав орган, изграждащ скелета на гръбначните животни и човека.
2. (пряко) Материалът, от който са изградени тези органи, използван за изработка на предмети.
3. (преносно) Тленни останки на мъртвец.
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кост
Род
женски
Мн. число
кости
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кост

(анатомия)
  • Счупената кост зараства бавно при възрастните хора.
  • Бедрената кост е най-дългата в човешкото тяло.
(пряко)
  • Дръжката на ножа е направена от еленова кост.
(преносно)
  • Костите на героите почиват в тази гробница.

Синоними на кост

Как се пише кост

Грешни изписвания: кос, куст
Думата завършва на 'ст'. При членуване се запазва 'т' (костта), като се получава двойно 'тт'.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*kostь
Произлиза от праславянското *kostь, сродно с латинското 'costa' (ребро). Коренът е общ за много индоевропейски езици.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • слонова кост
  • рибя кост
  • черепна кост
  • до мозъка на костите
Фразеологизми:
  • кожа и кости
  • хвърлям кокал
  • една шепа кости

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.