Dumite-BG – онлайн речник за българския език

костен

[ˈkɔstɛn]

костен значение:

Какво е костен? Който се отнася до костите или скелета; който е съставен от костна тъкан.

1. (анатомия) Който се отнася до костите или скелета; който е съставен от костна тъкан.
2. (археология / бит) Който е изработен от животинска кост.
Ударение
ко̀стен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
кос-тен
Род
мъжки
Мн. число
костни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на костен

(анатомия)
  • Рентгеновата снимка показа проблеми в костната система.
  • Костният мозък е важен за кръвотворенето.
(археология / бит)
  • В разкопките откриха костен гребен от средновековието.

Как се пише костен

Грешни изписвания: косттен, косен, кустен
При членуване или образуване на множествено число (костния, костни) групата съгласни 'стн' се запазва в правописа, въпреки че 'т' може да не се чува ясно в разговорната реч.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*kostь
Произлиза от съществителното 'кост'. Коренът е общославянски.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • костен мозък
  • костна система
  • костно брашно
Фразеологизми:
  • костен орех

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.