котило
[koˈtilo]
котило значение:
Какво е котило? Всички малки, родени наведнъж от едно животно (обикновено за многоплодни животни като котки, кучета, вълци).
1. (зоология) Всички малки, родени наведнъж от едно животно (обикновено за многоплодни животни като котки, кучета, вълци).
2. (преносно) Мястото, където се раждат и отглеждат малките; леговище, гнездо.
3. (преносно) Род, потекло или семейна среда (често с пейоративен/негативен оттенък).
- Ударение
- котѝло
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ко-ти-ло
- Род
- среден
- Мн. число
- котила
Примери за използване на котило
(зоология)
- Кучето роди котило от шест здрави палета.
- Цялото котило беше пъстро и шарено.
(преносно)
- Вълчицата се скри дълбоко в своето котило.
- Откриха змийско котило под камъните.
(преносно)
- Те са от едно котило и всичките са еднакви мошеници.
- Не можеш да очакваш друго от това лошо котило.
Как се пише котило
Грешни изписвания: кутило, котйло, котилу
Думата се пише с о в първата сричка. Проверката може да се направи чрез сродната дума ко̀тка, където ударението пада върху 'о'-то.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:котя се
Произлиза от глагола 'котя се' (раждам – за котка, но и други дребни животни), който е със славянски корен, сродни думи 'кот', 'котка' + суфикс '-ило' за място или резултат от действие.
Употреба
Чести словосъчетания:
- вълче котило
- змийско котило
Фразеологизми:
- от едно котило са
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
