котя
[ˈkɔtʲɐ]
- Ударение
- ко̀тя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- ко-тя
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- котя се
Как се пише котя
Грешни изписвания: кутя
Глагол от II спрежение, окончание за 1 л. ед.ч. е -я.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:котка
Глагол, производен от съществителното 'котка' или 'коте'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
