коцкаруване
[kot͡s'karuvanɛ]
- Ударение
- коцка̀руване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- коц-ка-ру-ва-не
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- среден
- Мн. число
- коцкарувания
- Вид
- несвършен
Как се пише коцкаруване
Грешни изписвания: коцкъруване, коскаруване, куцкаруване, коцкароване, коцкарувъне
Думата се пише с о в корена (от коцка) и с ц (не със с).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:коцкар
Произлиза от съществителното „коцкар“ (женкар, развратник) и наставката за отглаголни съществителни „-не“. Самият корен „коцка“ идва от дума за „ашик“ (кокалче за игра) или зар, като първоначалното значение е свързано с хазарт и риск, което по-късно метафорично се пренася върху рискованото или лекомислено поведение в любовните отношения.
Употреба
Чести словосъчетания:
- безкрайно коцкаруване
- години на коцкаруване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
