Dumite-BG – онлайн речник за българския език

кочина

[ˈkɔt͡ʃinɐ]

кочина значение:

Какво е кочина? Помещение или заградено място за отглеждане на свине.

1. (селко стопанство) Помещение или заградено място за отглеждане на свине.
2. (преносно) Много мръсно, разхвърляно и неподредено помещение.
Ударение
ко́чина
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ко-чи-на
Род
женски
Мн. число
кочини
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кочина

(селко стопанство)
  • Селянинът почисти кочината и нахрани прасетата.
  • Построихме нова кочина в задния двор.
(преносно)
  • Стаята ти прилича на кочина, веднага я оправи!
  • Не мога да работя в тази кочина.

Синоними на кочина

Антоними на кочина

Как се пише кочина

Грешни изписвания: кучина, кочйна

Думата се пише с о (кочина), въпреки че ударението е на първата сричка и втората гласна може да се чува редуцирана. Проверка не може да се направи лесно чрез сродни думи, трябва да се запомни.

Етимология

Произход:Славянски
Оригинална дума:kotьcь
Стара славянска дума, сродна със старобългарското 'котьць' (клетка, малко помещение за животни). Свързана е с корена за 'кът', 'къща'.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.