Dumite-BG – онлайн речник за българския език

кочия

[koˈt͡ʃijɐ]

кочия значение:

Какво е кочия? Луксозна за времето си закрита пътническа кола, теглена от коне; каляска, файтон.

1. (историческо) Луксозна за времето си закрита пътническа кола, теглена от коне; каляска, файтон.
Ударение
Кочѝя
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ко-чи-я
Род
женски
Мн. число
кочии
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кочия

(историческо)
  • Пред двореца спря златна кочия, теглена от четири бели коня.
  • Цялата сватба се качи на украсени кочии.

Синоними на кочия

Как се пише кочия

Грешни изписвания: кучия, кочйя
Думата се пише с о в първата сричка. Проверката не е възможна чрез ударение, правописът е традиционен (чуждица).

Етимология

Произход:Унгарски
Оригинална дума:kocsi
Думата навлиза в българския (вероятно през турски или немски) от унгарската дума 'kocsi' (каляска от с. Коч). Село Коч в Унгария е било известно с производството на леки каляски.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • златна кочия
  • царска кочия

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.