крайпътен
[krajˈpɤtɛn]
крайпътен значение:
Какво е крайпътен? Който се намира, разположен е или расте непосредствено до пътя.
1. (общо) Който се намира, разположен е или расте непосредствено до пътя.
- Ударение
- крайпъ'тен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- край-пъ-тен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- крайпътни
Примери за използване на крайпътен
(общо)
- Спряхме в едно малко крайпътно заведение за почивка.
- Крайпътните дървета хвърляха дълги сенки.
Синоними на крайпътен
Как се пише крайпътен
Грешни изписвания: крайпътън, крайпътан, кръйпътен, краипътен, крайпатен
Думата се пише слято като едно цяло. Променливото ъ изпада във формите за мн.ч. (крайпътни).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:край + път
Сложна дума, образувана от предлога/наречието 'край' и съществителното 'път' + наставка за прилагателно -ен.
Употреба
Чести словосъчетания:
- крайпътно ханче
- крайпътен камък
- крайпътна помощ
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
