красноречив
[krɐsnorɛˈt͡ʃif]
красноречив значение:
Какво е красноречив? Който умее да говори хубаво, убедително и въздействащо; сладкодумен.
1. (пряко) Който умее да говори хубаво, убедително и въздействащо; сладкодумен.
2. (преносно) Който изразява нещо много ясно, недвусмислено или убедително (за факт, поглед, жест).
- Ударение
- красноречѝв
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- крас-но-ре-чив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- красноречиви
Примери за използване на красноречив
(пряко)
- Той беше изключително красноречив оратор и завладяваше публиката веднага.
(преносно)
- Мълчанието ѝ беше по-красноречиво от всякакви думи.
- Фактите са красноречиви и не се нуждаят от коментар.
Синоними на красноречив
Антоними на красноречив
Как се пише красноречив
Грешни изписвания: красноречиф, кръсноречив, краснуречив, красноречйв
Сложна дума със съединителна гласна 'о'. Пише се с 'а' в корена 'крас-' (от красен).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:красен + реч
Сложна дума, образувана от старобългарското 'красьнъ' (красив) и 'рѣчь' (говор, слово). Вероятно калка (буквален превод) от гръцката 'rhētorikos' или латинската 'eloquens'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- красноречив пример
- красноречив поглед
- красноречив факт
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
