красноречие
[krɐsnoˈrɛt͡ʃiɛ]
красноречие значение:
Какво е красноречие? Способността да се говори красиво и ясно; ораторско изкуство. Красноречието е умението да се изразява емоционално и убедително, чрез използване на реторически средства и стилOVE фигури, за да се постигне въздействие върху аудиторията.
1. Способността да се говори красиво и ясно; ораторско изкуство. Красноречието е умението да се изразява емоционално и убедително, чрез използване на реторически средства и стилOVE фигури, за да се постигне въздействие върху аудиторията.
- Ударение
- краснорѐчие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- крас-но-ре-чи-е
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Как се пише красноречие
Грешни изписвания: краснуречие, краснорече, кръсноречие, красноречйе
Думата е сложна: красно- (от 'красен') + -речие (от 'реч'). Свързващата гласна е 'о'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:красьнъ + рѣчь
Сложна дума, съставена от основите за 'красив' (красен) и 'реч'. Калка на гръцкото 'euglottia' или латинското 'eloquentia'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- дар слово
- цветисто красноречие
- политическо красноречие
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.