кредитор
[krɛdiˈtɔr]
кредитор значение:
Какво е кредитор? Физическо или юридическо лице, което предоставя парични средства или стоки назаем на друго лице (длъжник) срещу задължение за връщане.
1. (финанси) Физическо или юридическо лице, което предоставя парични средства или стоки назаем на друго лице (длъжник) срещу задължение за връщане.
2. (счетоводство) Страната в облигационно отношение, която има право да изисква изпълнение на задължението.
- Ударение
- кредито̀р
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кре-ди-тор
- Род
- мъжки
- Мн. число
- кредитори
Примери за използване на кредитор
(финанси)
- Банката е основният кредитор на предприятието.
- Списъкът с кредитори трябва да бъде удовлетворен след обявяването на несъстоятелност.
(счетоводство)
- Правата на кредитора са защитени от закона.
Синоними на кредитор
Как се пише кредитор
Грешни изписвания: кридитор, кредйтор, кредитур
Думата се изписва с е в първата сричка, следвайки корена кред- (от кредит).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:creditor
Заемка от латински език (creditor), произлизаща от глагола 'credere' (вярвам, доверявам се). В съвременния език е навлязла чрез западноевропейските езици (френски crédit, немски Kredit).
Употреба
Чести словосъчетания:
- основен кредитор
- ипотекарен кредитор
- събрание на кредиторите
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
