Dumite-BG – онлайн речник за българския език

крепене

[ˈkrɛpɛnɛ]

крепене значение:

Какво е крепене? Действието по държане на нещо, за да не падне; поддържане, подпиране.

1. (пряко) Действието по държане на нещо, за да не падне; поддържане, подпиране.
Ударение
кре́пене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кре-пе-не
Род
среден
Мн. число
крепенета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на крепене

(пряко)
  • Крепенето на тежката греда изискваше трима души.
  • Цялото това крепене на властта се оказа безсмислено.

Синоними на крепене

Антоними на крепене

Как се пише крепене

Грешни изписвания: крепине

Наставката за отглаголни съществителни е -ене (за глаголи от II спрежение като крепя).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:крѣпити
Отглаголно съществително от глагола 'крепя'.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.