крепитация
[krɛpiˈtat͡sijɐ]
крепитация значение:
Какво е крепитация? Специфичен патологичен шум, наподобяващ пукане или хрущене. Може да се чуе при аускултация на белите дробове (при пневмония) или да се усети при палпация на счупени кости (триене на костните фрагменти) или при подкожен емфизем.
1. (медицина) Специфичен патологичен шум, наподобяващ пукане или хрущене. Може да се чуе при аускултация на белите дробове (при пневмония) или да се усети при палпация на счупени кости (триене на костните фрагменти) или при подкожен емфизем.
- Ударение
- крепита̀ция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кре-пи-та-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- крепитации
Примери за използване на крепитация
(медицина)
- Лекарят установи крепитация в основата на десния бял дроб.
- При натиск върху отока се усещаше характерна крепитация.
Как се пише крепитация
Грешни изписвания: крипитация, крепйтация, крепитъция, крепитацйя
Думата се пише с 'е' в първата сричка: крепитация.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:crepitatio
Заемка от латински език, от 'crepitare' (пукам, пращя), което е фреквентативна форма на 'crepare'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- костна крепитация
- белодробна крепитация
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
