крепостен
[ˈkrɛpostɛn]
крепостен значение:
Какво е крепостен? Който се отнася до крепост; който принадлежи на крепост.
1. (военно дело) Който се отнася до крепост; който принадлежи на крепост.
2. (история) Свързан със системата на феодална зависимост, при която селяните са закрепени към земята (крепостничество).
- Ударение
- крѐпостен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- кре-пос-тен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- крепостни
Примери за използване на крепостен
(военно дело)
- Външният крепостен зид беше разрушен от обсадната техника.
- Минахме през тежката крепостна порта.
(история)
- Крепостният селянин нямаше право да напуска имението на господаря си.
Синоними на крепостен
Антоними на крепостен
Как се пише крепостен
Грешни изписвания: крепосден, крепосън, крепустен
Пише се с т (крепосТ -> крепостен). При членуване (м.р. ед.ч.) буквата „т“ се запазва: крепостният.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:крѣпость
Произлиза от съществителното „крепост“ (сила, твърдина, укрепление) + прилагателната наставка „-ен“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- крепостен селянин
- крепостен акт
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
