кривица
[kriˈvit͡sɐ]
кривица значение:
Какво е кривица? Овчарска тояга, която в горния си край е извита (закривена), използвана за закачане и хващане на овцете.
1. (етнография) Овчарска тояга, която в горния си край е извита (закривена), използвана за закачане и хващане на овцете.
2. (геометрия / остаряло) Крива линия; извивка.
- Ударение
- кривѝца
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кри-ви-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- кривици
Примери за използване на кривица
(етнография)
- Старият овчар се подпираше на своята дрянова кривица.
- Той хвана заблуденото агне с кривицата си.
(геометрия / остаряло)
- Пътят правеше голяма кривица покрай реката.
Синоними на кривица
Антоними на кривица
Как се пише кривица
Грешни изписвания: кревица, Крйвица, Кривйца
Коренът на думата е 'крив', затова се пише с 'и'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:крив
Произлиза от прилагателното 'крив' + наставка '-ица', обозначаваща предмет с характерното качество на корена.
Употреба
Чести словосъчетания:
- овчарска кривица
- дрянова кривица
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
