Dumite-BG – онлайн речник за българския език

криминалитет

[kriminɐliˈtɛt]

криминалитет значение:

Какво е криминалитет? Съвкупността от престъпни елементи в обществото; престъпният свят като цяло.

1. (право / социология) Съвкупността от престъпни елементи в обществото; престъпният свят като цяло.
Ударение
криминалитѐт
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кри-ми-на-ли-тет
Род
мъжки
Мн. число
криминалитети (рядко)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на криминалитет

(право / социология)
  • Високите нива на безработица често водят до ръст на криминалитета в региона.
  • Полицията предприе мащабна акция срещу местния криминалитет.

Синоними на криминалитет

Как се пише криминалитет

Грешни изписвания: крименолитет, крйминалитет, кримйналитет, криминълитет, криминалйтет

Пише се с две и в началото (крими-) и завършва на -тет, типична наставка за абстрактни или събирателни съществителни от латински произход.

Етимология

Произход:Латински / Немски
Оригинална дума:criminalis
Произлиза от латински 'criminalis' (престъпен), вероятно заето чрез немски (Kriminalität) или руски. Използва се като събирателно понятие.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • организиран криминалитет
  • дребен криминалитет

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.