кротуване
[kroˈtuvɐnɛ]
кротуване значение:
Какво е кротуване? Процесът на стоене мирно, спазване на тишина и спокойствие; въздържане от палавости или агресия.
1. (пряко) Процесът на стоене мирно, спазване на тишина и спокойствие; въздържане от палавости или агресия.
- Ударение
- кроту̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кро-ту-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- кротувания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на кротуване
(пряко)
- След наказанието последва дълго кротуване в ъгъла.
- Кротуването не беше присъщо за буйния му нрав.
Синоними на кротуване
Как се пише кротуване
Грешни изписвания: кротуванье, крутуване, кротоване, кротувъне
Думата се пише с 'о' в корена (от кротък) и завършва на -не като отглаголно съществително.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:кротъкъ
Произлиза от прилагателното 'кротък' (смекчен, укротен) и глаголната наставка за действие. Коренът има общославянски произход, свързан с идеята за мекота и спокойствие.
Употреба
Чести словосъчетания:
- насилствено кротуване
- период на кротуване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
