Dumite-BG – онлайн речник за българския език

кула

[ˈkuɫɐ]

кула значение:

Какво е кула? Висока и тясна постройка или част от сграда, която се издига значително над околните съоръжения; използва се за наблюдение, отбрана, поставяне на камбани или часовници.

1. (архитектура) Висока и тясна постройка или част от сграда, която се издига значително над околните съоръжения; използва се за наблюдение, отбрана, поставяне на камбани или часовници.
2. (военно дело) Въртяща се бронирана част над корпуса на танк или боен кораб, в която са монтирани оръдията.
3. (шахмат) Шахматна фигура, която се движи само по прави линии (хоризонтално и вертикално); топ.
Ударение
ку'ла
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ку-ла
Род
женски
Мн. число
кули
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кула

(архитектура)
  • Айфеловата кула е символът на Париж.
  • Средновековната крепост имаше четири наблюдателни кули.
(военно дело)
  • Командирът се показа от кулата на танка.
(шахмат)
  • В ендшпила той пожертва своята кула, за да матира царя.

Синоними на кула

Как се пише кула

Грешни изписвания: кола, Кола
Думата се пише с у. Да не се бърка с кола (превозно средство).

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:kule
Заета от турската дума *kule* (кула), която произлиза от арабската *qulla* (върх, връх на планина). Думата навлиза в българския език по време на османското владичество.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • наблюдателна кула
  • водонапорна кула
  • контролна кула
Фразеологизми:
  • Кула от слонова кост
  • Вавилонска кула

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.