Dumite-BG – онлайн речник за българския език

култиватор

[kuɫtiˈvator]

култиватор значение:

Какво е култиватор? Селскостопанска машина или прикачен инвентар за повърхностна обработка на почвата (разрохкване, подрязване на плевели) без обръщане на пласта.

1. (земеделие) Селскостопанска машина или прикачен инвентар за повърхностна обработка на почвата (разрохкване, подрязване на плевели) без обръщане на пласта.
Ударение
култива́тор
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кул-ти-ва-тор
Род
мъжки
Мн. число
култиватори
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на култиватор

(земеделие)
  • Фермерът закачи новия култиватор към трактора.
  • Обработката с култиватор запазва влагата в почвата.

Как се пише култиватор

Грешни изписвания: култеватор, колтиватор, култйватор, култивътор, култиватур
Пише се с и след т (култивирам).

Етимология

Произход:Френски / Немски
Оригинална дума:cultivateur
От къснолатински cultivare (обработвам земя), произлизащо от cultus.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сплошной култиватор
  • култиватор за окопаване

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.