куманин
[koˈmanin]
куманин значение:
Какво е куманин? Представител на номадски тюркски народ (наричани още половци), обитавал степите на Източна Европа и играл значителна роля в историята на Второто българско царство.
1. (история) Представител на номадски тюркски народ (наричани още половци), обитавал степите на Източна Европа и играл значителна роля в историята на Второто българско царство.
- Ударение
- кума̀нин
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ку-ма-нин
- Род
- мъжки
- Мн. число
- кумани
Примери за използване на куманин
(история)
- Династията на Тертер имала частичен кумански произход, тъй като основателят ѝ бил куманин.
- Куманите често са били съюзници на българските царе във войните срещу Византия.
Синоними на куманин
Как се пише куманин
Грешни изписвания: команин, кумънин, куманйн
Думата се пише с у в първата сричка. При образуване на множествено число наставката -ин отпада: куманин -> кумани.
Етимология
Произход:Тюркски
Оригинална дума:quman
Произлиза от тюркското название на народа (кумани), вероятно свързано с думата за 'жълт', 'блед' (поради цвета на косата или кожата им) или 'сила'. В българския език е навлязло през Средновековието при контактите с куманските племена.
Употреба
Чести словосъчетания:
- кумански вожд
- произход на куманин
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
