кумов
[ˈkumov]
кумов значение:
Какво е кумов? Който принадлежи на кума или се отнася до него.
1. (бит) Който принадлежи на кума или се отнася до него.
- Ударение
- ку̀мов
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ку-мов
- Род
- мъжки
- Мн. число
- кумови
Примери за използване на кумов
(бит)
- Това е кумовата чаша.
- Посрещнаха ни с кумови дарове.
Как се пише кумов
Грешни изписвания: комов, кумув
Образувано от 'кум' с наставка '-ов'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:кум
Притежателно прилагателно от съществителното 'кум'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- кумова ръченица
- кумова пита
Фразеологизми:
- кумова слама
- от кумова срама
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
