кумуване
[ku'muvɐnɛ]
кумуване значение:
Какво е кумуване? Изпълняване на ролята на кум или кума при сватба или кръщене; свидетелстване и поемане на духовно наставничество.
1. (обреди) Изпълняване на ролята на кум или кума при сватба или кръщене; свидетелстване и поемане на духовно наставничество.
- Ударение
- кумỳване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ку-му-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- кумувания
Примери за използване на кумуване
(обреди)
- Кумуването е голяма отговорност и чест за семейството.
- Поканиха ги за кумуване на сватбата на най-добрите им приятели.
Синоними на кумуване
Как се пише кумуване
Грешни изписвания: комуване, кумоване, кумувъне
Пише се с у в корена (от кум). Да не се бърка с думи като комуна.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:кумувам
Отглаголно съществително от 'кумувам', което произлиза от 'кум'. Коренът е със старинен произход (срв. латински commater/compater).
Употреба
Фразеологизми:
- Не е за кумуване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
