купувач
[kupuˈvat͡ʃ]
купувач значение:
Какво е купувач? Лице или организация, което купува стока или услуга срещу заплащане.
1. (икономика/бит) Лице или организация, което купува стока или услуга срещу заплащане.
- Ударение
- купува'ч
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ку-пу-вач
- Род
- мъжки
- Мн. число
- купувачи
Примери за използване на купувач
(икономика/бит)
- Намериха се купувачи за старата къща.
- Правата на купувача са защитени от закона.
Синоними на купувач
Как се пише купувач
Грешни изписвания: копувач, куповач
Коренът на думата се пише с 'у' (куп-), както в купувам, купен. Неправилно е изписването с 'о'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:коупити
Произлиза от глагола 'купувам', който е наследник на старобългарския 'коупити'. Самият корен вероятно е древна заемка от германски езици (срв. готски 'kaupōn' - търгувам), свързана с латинското 'caupo' (кръчмар, търговец).
Употреба
Чести словосъчетания:
- потенциален купувач
- сериозен купувач
- купувач на едро
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
