купчийница
[kupˈt͡ʃijnit͡sɐ]
купчийница значение:
Какво е купчийница? Документ, удостоверяващ правото на собственост върху недвижим имот (крепостен акт, нотариален акт).
1. (остаряло / право) Документ, удостоверяващ правото на собственост върху недвижим имот (крепостен акт, нотариален акт).
- Ударение
- купчѝйница
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- куп-чий-ни-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- купчийници
Примери за използване на купчийница
(остаряло / право)
- Дядо му извади пожълтялата купчийница за нивата от стария сандък.
- Без купчийница не можеше да продаде земята.
Синоними на купчийница
Как се пише купчийница
Грешни изписвания: копчийница, купчййница, купчииница, купчийнйца
Пише се с у (от купя). Съдържа наставката -ийница, характерна за съществителни имена.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:купчия
Произлиза от старата дума 'купчия' (договор за покупко-продажба, нотариален акт), която е свързана с глагола 'купя'. Суфиксът '-ница' оформя название на документ или място.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
