купчина
[kupˈtʃi.nɐ]
купчина значение:
Какво е купчина? Голямо количество еднородни предмети, нахвърляни, натрупани един върху друг без ред.
1. (пряко) Голямо количество еднородни предмети, нахвърляни, натрупани един върху друг без ред.
2. (разговорно) Голямо множество, голямо количество (хора, неща или абстрактни понятия).
- Ударение
- купчи́на
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- куп-чи-на
- Род
- женски
- Мн. число
- купчини
Примери за използване на купчина
(пряко)
- В ъгъла имаше купчина стари вестници.
- Децата скачаха в купчината сено.
(разговорно)
- Имам купчина проблеми за решаване.
- На площада се събра купчина народ.
Как се пише купчина
Грешни изписвания: кубчина, копчина, купчйна
Пише се с п, защото произлиза от корена куп. Проверка: куп, купове (не куб, което е геометрична фигура).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:куп
Производна дума от корена 'куп' (натрупване) с наставката '-чина'. Коренът има праславянски произход (*kupъ).
Употреба
Чести словосъчетания:
- купчина пръст
- купчина пари
- на купчина
Фразеологизми:
- търся игла в купчина сено
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
