Dumite-BG – онлайн речник за българския език

кучкар

[kut͡ʃˈkar]

кучкар значение:

Какво е кучкар? Човек, който отглежда куче или е голям любител на кучетата.

1. (разговорно) Човек, който отглежда куче или е голям любител на кучетата.
2. (професия (остар.)) Лице, което се грижи за ловни кучета или управлява кучкарник.
3. (преносно) Търговец на кучета (често с негативен нюанс за нехуманно отношение).
Ударение
кучка̀р
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
куч-кар
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
мъжки
Мн. число
кучкари
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кучкар

(разговорно)
  • Всички кучкари от квартала се събират в парка всяка вечер.
  • Тя е голяма кучкарка и прибра още едно бездомно животно.
(професия (остар.))
  • Царският кучкар пусна хрътките по дирята на елена.

Как се пише кучкар

Грешни изписвания: кочкар, кучкър

Пише се с у в корена (от куче).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:куче
Произлиза от „куче“ (или корена „куч-“) и наставка за принадлежност или професия „-ар“.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.