кълня
[kɐɫˈnʲa]
кълня значение:
Какво е кълня? Пускам кълнове, започвам да се развивам от семе (за растение); покълвам.
1. (Ботаника) Пускам кълнове, започвам да се развивам от семе (за растение); покълвам.
- Ударение
- кълня̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- къл-ня
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- покълна
Примери за използване на кълня
(Ботаника)
- Семената вече кълнят във влажната почва.
- Картофите в мазето са започнали да кълнят от топлината.
Синоними на кълня
Как се пише кълня
Грешни изписвания: калня, кълна (друго значение)
Пише се с ъ. Да се различава от глагола кълна (изричам проклятия, заклевам се), който е от I спрежение (аз кълна, ти кълнеш). Глаголът кълня (растя) е от II спрежение (аз кълня, ти кълниш).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:кълн
Произлиза от съществителното 'кълн' (зародиш, филиз).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
