кълча

[ˈkɤɫt͡ʃɐ]

кълча значение:

Какво е кълча? Разг. Движение на ръцете или тялото под влияние на силно чувство, като радост, вълнение или страх. Разг. Преднамерено, неестествено движение на тялото, като вървя. Мъчение да се говори на чужд език, който не владея.

1. Разг. Движение на ръцете или тялото под влияние на силно чувство, като радост, вълнение или страх. Разг. Преднамерено, неестествено движение на тялото, като вървя. Мъчение да се говори на чужд език, който не владея.
Ударение
къ̀лча
Част на речта
глагол
Сричкоделение
къл-ча
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Докладвай грешка в описанието

Как се пише кълча

Грешни изписвания: калча, кълчъ
Думата се пише с ъ в корена. Проверката се прави с форми, в които гласната е под ударение, или се помни като коренна гласна.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*kъlčiti
Произлиза от праславянския корен *kъlčiti, свързан с идеите за 'чупя', 'троша', 'раздробявам'. Първоначално се е отнасяло за обработка на влакнодайни растения (лен, коноп) чрез чупене на стъблата.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • кълча си пръстите
  • кълча лен
  • кълча кълки
Фразеологизми:
  • кълча си езика

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.