кълчотене
[kɐlˈtʃɔtɛnɛ]
- Ударение
- кълчо̀тене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- къл-чо-те-не
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- среден
- Мн. число
- кълчотения
Как се пише кълчотене
Грешни изписвания: калчотене, кълчутене
Коренът съдържа ъ (кълча) и о в суфиксалната част. Пише се с о, а не с у.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:кълча
Производно от глагола 'кълча' (вия, извивам, троша) с разширена наставка, вероятно с итеративно (повтарящо се) значение или диалектен оттенък.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
